Иван Вазов
Представете си, че получавате ключ. Ключ от тайна стая, в която никой не е влизал много дълго време. Стая със стари неща, забравени от времето и хората. Потънали в прах. Наглед изглеждащи вехтории – вашето наследство, оставено ви от дедите, от тези преди вас. Разни нещица събирани от тях през целия им съзнателен живот. Пазени за вас – техния наследник, отделени късчета залък, за да притежавате вие.
Труд и пот, любов и надежда, че идните няма да забравят.... че ще се грижат.... ще помнят.... ще пазят......
Сред вехториите откривате пръстен, почернял от забрава и време.... леко потъркване и разбирате, че пръстена е от злато... със скъпоценен камък, бляскав като светлината.....
Истории, които всички обичаме и всъщност имаме възможност да преживеем, защото истинските съкровища не са от благородни метали и лъскави камъни. Истинските съкровища се виждат с душата и усещат със сърцето.
Има безброй тайни стаички, чиито съкровища чакат да бъдат открити от търсещите. Само ако има кой, да се зарови в "скритата стая" на родния език и да умее да открие неговите съкровища, събирани от поколения книжовници, творци, ентусиасти или просто родолюбци. Всеки със своя малък или голям принос, всеки със своето съкровище.
Кирил и Методий – първоучителите, просветителите, начинателите на славянската писменост и култура – факти, повтаряни толкова много пъти, че са започнали да значат нищо.
Вникваме ли, осъзнаваме ли значението на техния труд?
IX век от новата ера – "тъмнини дълбоки", старо време затулено от покривалото на своята далечност. Племе, разнообразно и многобройно, начеващо да става народ. Безпросветно, защото просветата, знанието за "истинската светлина идваща на света" е на чужд език – неразбираем. Знанието е непостижимо, защото е недостъпно.
Константин, с монашеско име Кирил съставя азбука на славяните. Неговата цел е славяните да се докоснат до Христовата истина и да имат възможност да четат Евангелието на родния си език.
Защо това е било за братята толкова важно, че те го правят мисия на своя живот? Защото там, където се познава Христос и се поставят Христовите думи и повели, като основа на обществото, там народът е свободен от заблуди и празни суеверия, има милост, чистота, братолюбие и спасение.
Солунското славянско наречие, което познават братята е българско.
Наивно е да се мисли, че с изнамирането на азбука вече е възможно да се преведат или напишат книги със сложна граматична система, като латинските и гръцките. Пред Константин-Кирил Философ стои следващата нелека задача: да създаде синтактично устройство за новоизлюпената книжовност, което да я направи способна да предаде и най-финия оттенък на човешката мисъл. Той се справя блестящо с това. Успява да преведе Евангелието, богослужебни книги, а също да напише и свои авторски трудове. Имайки предвид неговия кратък живот (само 42 години), другите важни дела, които са му възложени (преподавател в Магнаурската школа, библиотекар на Патриаршията, дипломатически мисии), този труд е равносилен на човешки подвиг, който отеква напред във времето и изиграва роля за почти всички славянски народи и най-вече за тяхното приобщаване към Христовата вяра ("История на българския книжовен език" – Стоян Жерев, Валентин Станков, Ралица Цойнска Народна просвета – София 1989, стр.16-17).
Всичко в старобългарския език е свързано със Святото Писание – Библията. Такава е била и целта на братята Кирил и Методий – да просветят, да образоват славяните, но не само заради самото образование, а познание и приближаване до Христос. Така опазвайки делото на солунските братя и обогатявайки новата книжовност с нови богослужебни книги, българските книжовници от IX – X век издигат нивото на българската литература и тя става най-качествената, най-стойностната литература в Европа от това време и старобългарският става третият класически европейски език, след латинския и гръцкия. Класически език е език, на който в древността е писана наука.
В днешно време три четвърти от славянския свят си служи с кирилските букви ежедневно и във всяка област на човешкото битие. Това е около десет процента от населението на Земята.
Опазването и съхраняването на Кирило-Методиевото наследство и труд е заслуга на българите.
