"В началото бе Словото..."
То дойде от Бога и Самото То бе Бог.
Словото твори, създава, но и дава знание. А знанието предпазва.
Ако знаем, че пътят по който шофираме е залят от придошла река и мостът е отнесен от водата, няма да тръгнем по него.
Ако знаем, че този свят е обречен, поради своята греховност, но все пак Бог е проправил път за спасение на нашите души, може би ще потърсим Пътя.
За нас хората, има съществена разлика между писаното и изговореното слово. Понеже сме склонни да забравяме и преувеличаваме, и да си нагаждаме реалността, както ни е угодно.
Едното се забравя или променя, а другото остава.
Езичеството се основава на предания, променяни и нагласяни от поколенията. А Бог написал с ръката Си десетте Божии заповеди, и те си останат такива, каквито са – непроменими, защото са писани със знаци, които остават и които са основата на появилите се по-късно букви.
После Бог вдъхновил хора, които да опишат какво се случва, за да остане за нас – идващите, та да не сме без знание и без път за спасение.
Нашите букви – родните.
Пътят към знанието.
Непроменимото.
Малки знаци, носещи силата на познанието, сигурността на пътя, утехата на спасението, вярната посока.
Наши – български.
Ясни.
Разбираеми.
Много е!
Достатъчно, за да благодарим!
