В един момент забравих за това –
отнесох се безумно със душата,
забравяйки, че тя е капчица роса,
изпратена от Господ на Земята.

Една душа в своя необят,
една прашинка скрита в битието,
от нея идва истинската топлота,
събрала в себе си безвремието на сърцето.

Душата, в своя крехък свят, обвита

с безмерна грижа от Твореца всеки ден –
една сълза Божествена, ... пролята, ...
една сълза събрала в себе си и теб, и мен.

Дарена с мир, с обич и с надежда
да бъдем нежни, ведри и добри,
та Божията милост всеобхватна
с душата само може да се изрази.