Кокичета

Наскачаха от своите гнезда
пламъчета бели над снега.
С камбанки нежни, стройничка снага,
те първи прогласиха пролетта.
Не се боят от силата на мраза,
не плаши ги виелицата зла,
като предвестници на животворна топлота
стоят на стража, побеждавайки студа.
Не сме ли ние Божията стража,
стояща с твърдост, вярност, в чистота,
разнасяйки надежда по Земята,
че свърши зимата и идва пролетта?!
Живота нов Творецът ни дари,
живот във мир, утеха, състрадание,
за всекиго, който заяви
във Него вяра, почит, упование.
Вяра във възкресения Спасител,
донесъл прошка, милост, благослов,
показал ни във всичко пример,
надвил омразата с любов.

Дъждовно утро

Събуждайки да срещнеш утринта,
събрала в себе си задъхано желание
за ведър ден и утринна роса,
със лек привкус на слънчево сияние.
Да видиш сняг и плачещо лице
на утринта със нейната прегръдка.
Да напоиш примрялото сърце
със глътка нежност и една усмивка.
Да вкусиш слънце, да дадеш посока,
макар че дъжд и вятър е навън.
Не е ли то любов, надежда, вяра
във Бога, Който благославя всеки ден!?
Във Този, Който вижда във сърцето
и скритото в човешката душа,
но въпреки това не ни забравя,
държи ни в Своята ръка.

Бургас