Събуждайки да срещнеш утринта,
събрала в себе си задъхано желание
за ведър ден и утринна роса,
със лек привкус на слънчево сияние.
Да видиш сняг и плачещо лице
на утринта със нейната прегръдка.
Да напоиш примрялото сърце
със глътка нежност и една усмивка.
Да вкусиш слънце, да дадеш посока,
макар че дъжд и вятър е навън.
Не е ли то любов, надежда, вяра
във Бога, Който благославя всеки ден!?
Във Този, Който вижда във сърцето
и скритото в човешката душа,
но въпреки това не ни забравя,
държи ни в Своята ръка.
Бургас
Няма коментари:
Публикуване на коментар