Градинарят

   Имало един Градинар, но Той не бил като онези градинари, които познавате. Отглеждал цветя. А цветята били особени – всяко едно от тях било направено от майсторските Му ръце. Сам изработвал нежните листчета, избирал броя на тичинките и дължината на дръжките. Подарявал на всяко уникален аромат. И разбира се – цветът – от нежно бял, небесносин и сладко розов до яркото червено и наситеното тъмносиньо, и тъмновиолетово.
   Всяко цвете било различно, всяко било неповторимо и невероятно красиво в очите на самия Градинар. Той ги обичал много (дори и онези с бодли), понеже в тяхната направа вложил не само Своето старание, не само Своето време, но и Своето сърце.
    Назовавал всяко едно по име. Не бил само добър градинар, бил най-добрият.
   "Моите цветя са прекрасни. Искам да имат най-доброто. Затова ще направя градина с висока и здрава ограда, която никой див звяр няма да успее да премине, да не би  някак да им навреди."
    Речено – сторено.
    Градинарят се трудил дълго и усърдно.
    Не щадял средства и сили.
    Грижата Му била безгранична, а любовта Му – разточителна.
    Когато приключил, застанал отстрани и погледнал Своята градина. Тя била прекрасна. Имало отделно място за цветята, които обичали топлината и отделно място за онези, които умеели да цъфтят в студа, място за тези, които живеят на суша, а също и за онези, които предпочитат влагата. Дори имало и такива, които харесвали да са нависоко – в клоните на дърветата. И за тях имало място с най-подходящи видове дървета.
    Усмихнал се.
    Отделил малко време, за да си почине. Трудът изморява всекиго, дори и най-добрия градинар.
     След като си отдъхнал, отново посетил градината и сега тя Му се сторила още по-красива от преди. Разговарял с всяко цвете. Искал да се увери, че всички се чувстват добре. Спрял се повече при теменужката и мимозата – те са толкова нежни и срамежливи и имат нужда от внимание, за да се отпуснат.
   "Не би трябвало, само Аз да се наслаждавам на тази красота. Ще поканя гости. Нека и те се зарадват заедно с Мен, на Моята градина." – Си казал един ден Градинарят.
    И понеже сърцето Му било широко и любовта Му – голяма, поканил много и различни гости. Някои били заети и отказали, други били високомерни и не дошли, трети били любопитни и се запътили към красивата градина.
    А хората, които приели поканата били различни, също като цветята. Някои били ниски, а други – високи; имало бедни, имало и богати; едни били силни, а други – слаби; имало такива с тъмна кожа, както и със светла; някои били смели, а други – боязливи.... Повечето от тях наистина се радвали на цветята, но имало и такива, които си тръгнали.
   "Моето богатство е по-добро от тези... цветя, които утре ще увяхнат. Я, по-добре да се прибирам!"– си казал един богаташ.
   "Ха, за какво са ми тези цветя, те дори не се ядат, не служат за нищо друго, освен да бъдат гледани."– казал друг и също си тръгнал.
    Но имало и такива, които останали. Те се радвали на прекрасната градина, заедно с Градинаря.
    Един от тях особено харесал цветята с жълти цветове. Толкова му приличали на слънцето, сякаш го стопляли със своите ярки и нежни цветове, че започнал да събира всички жълтурковци около себе си. Изкоренил червените рози и засадил жълти кремове. Премахнал нежните синьо-лилави астри и посадил жълти лалета. Видел ли някое в жълто, веднага го взимал за себе си.
     Отначало Градинарят не обърнал внимание на грубия гост. Очаквал, че след второто-третото цвете ще спре, но човекът разбрал погрешно търпението на Домакина и станал още по-усърден в това да се обгражда с жълти цветя.
     Градинарят решил да пробва по друг начин. Там, където обитавал човекът пуснал няколко семена от розова петуния. Семената се пропукали във влажната, плодородна почва, прораснали и дали чудесни цветове ..... в розово. Човекът веднага се втурнал, издърпал нежните стебла и ги захвърлил настрана с пренебрежение.
     Друг път Градинарят засадил уханен бял жасмин, но и него човекът безцеремонно изтръгнал.
     Какво ще направи, според вас, Добрият Градинар с неучтивия гост? Няма ли да го изгони от градината и да заключи вратата след него, за да опази сътвореното с толкова любов?!
     Всеки един от нас е прекрасно цвете от Божията градина. Той не я е създал, за да бъде място на омраза и зло. Всеки един от нас е изключително ценен и обичан от Този, който ни подари душа, топлина и живот, възможност да посрещнем утрото и да изпратим деня. Понякога ни се струва разумно и логично да се обграждаме само с хора, които харесваме, но по този начин пропускаме да се насладим на прекрасното и мъдро многообразие от характери, в цялата палитра на тяхната уникалност. И подминаваме някое благословение.