Нещо лично
(само за този, който разбира)

Понякога съм силно възмутена от себе си. Но, учудващо, Бог не е .
Той продължава да ме обича и да ми прощава.
Много често съм слаба. И се сърдя на себе си.
Но Бог продължава да ме обича.
Много.
Повече отколкото аз самата.
Той знае, че съм пръст и знае, че имам нужда от Него всеки ден, във всичко.
И това не е проблем за Господа. Това е онази голяма тайна, на която Той иска да ни научи.
Че във всичко сме зависими от Него.
Тази истина е нещо ново за нас. И затова е трудно да я проумеем.
В естественото родителство (между човек-родител и човек-дете) стремежа е детето да бъде научено да функционира самостоятелно.
Което е правилно. И редно.
Понеже, ако вършим всичката воля на земните си родители, няма да извършим поръченията на небесния Баща. Докато в човешките взаимоотношения детето и родителите се отделят, то в отношенията Бог-родител и човек-дете волята на небесния Отец е да ни научи да бъдем изцяло зависими от Него, така както клоните зависят от ствола на дървото.
"Аз Съм лозата, а вие сте пръчките; който пребъдва в Мене и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мен, не можете да сторите нищо." Евангелие от Йоан 15:5
За да се доближим до Бога, имаме нужда от жертвата на Сина Му.
За да отидем при Него, трябва да бъдем привлечени от Него.
За да вършим волята Му, е нужно да бъдем водени от Духа Му.
За да Му служим, трябва служението ни да бъде облечено в силата на Святия Божий Дух.
Трябва да отидем там, където Той иска.
Трябва да говорим това, което Той ни каже.
Иска да Му възложим това, което ни е възложил и е обещал да ни подкрепи. Сътворени сме изцяло зависими от Него. Това е смисълът и на смъртта, като наказанието за човешкия грях – отделени от Него, съществуването ни е обречено.
Бог знае, че ние сме пръст, което означава че сме слаби, неразбиращи, недостатъчни.
Само чрез нашата слабост, може да бъде изявена Неговата сила, Неговата слава и Неговата любов.