Копнеж

С палитрата на своята душа
да мога да рисувам неуморно.
С рими за изтрия нечия сълза
от тежка дума, казана неволно.
Да донеса на някого заслон
от бурите, които го връхлитат.
Да пиша музика от думи и тон по тон
да уча малките очи да сричат.
Да съм на някого подкрепа в тъмнина,
да съм сърце, което вдъхновява,
да нося в крехката ръка
любов, която да снабдява.
Да съм ухание на вечност в утринта
и да изпея своята нежна песен.
Да мога да позная вярната следа
сред хилядите в този свят нелесен.
Да имам сила смело да вървя,
да не забравя Божията дума,
да не пропусна някак си целта –
Христос чрез себе си да изразя!

Благодарност

Благодаря за всяка топла грижа,
отправена от хората към мен!
Благодаря за слънчевото лято,
обляно в лъчи и дъх солен,
за красотата на пристигащото утре,
за небосклона невероятно син,
за детската усмивка лекокрила,
за прибоя на вълните морскосин.
Благодаря за нежната прегръдка,
обвила ни в облак пъстрота!
Благодаря за мъдрата повеля,
донасяща ни нещо ново утринта,
изтриваща на миналия ден сълзите,
искряща с надежда нова и добра!
Благодаря за грижите Ти скрити,
но винаги блестящи в светлина!
Благодаря Ти, Боже, татко мили,
за спасението, за възможността
да се наречем дечица Твои,
чрез жертвата безценна на Христа!

Никой не се възхищава на омразата.
Никой не се прекланя пред нея.
Защото е жестока и гнусна, също както и това нападение в Ница.
Защо тези мижитурки, които унищожават мирни и невъоръжени хора, сред които и деца, нямат смелостта, доблестта, достойнството и мъжеството да застанат открито и да обявят ясно срещу какво точно са против?
Привърженици на ИДИЛ приветстват "успешния" атентат???
Война, която водят в малките си, жалки, пропити с омраза умове.
Деградати, на които някой е сложил в ръцете оръжие.
Как се воюва с това?
Войнът е воин, когато е достоен противник.
Не е ли вина за целия цивилизован свят, че търпи заразата наречена "Ислямска държава"?
Тяхната война е срещу цялото човечество.
Не е ли дошло време за обединение на цивилизоваността срещу първобитната омраза, точно по начина, по който светът се изправи срещу чудовището Хитлер?

Различност

Вали дъждът.
Големи капки сипе
по сухата, напукана земя.
Хора бягат, скрити до ушите,
от тая мокра и студена сивота.
Небето, локвите, стрехите
сивеят в еднакъв тон и звук.
Едри, кални пръски от колите
догонват минувачите като напук.
И в цялата искряща сивота
проблесна пъстро, шарено кълбо.
Изгря в цветовете на дъгата
момиче с чадър в цветно пиршество.
А сякаш летен лъч огря тълпата,
превърна я в рисувателно платно,
върху което се изписа пъстротата,
отразена от едно-едничко същество.