Вали дъждът.
Големи капки сипе
по сухата, напукана земя.
Хора бягат, скрити до ушите,
от тая мокра и студена сивота.
Небето, локвите, стрехите
сивеят в еднакъв тон и звук.
Едри, кални пръски от колите
догонват минувачите като напук.
И в цялата искряща сивота
проблесна пъстро, шарено кълбо.
Изгря в цветовете на дъгата
момиче с чадър в цветно пиршество.
А сякаш летен лъч огря тълпата,
превърна я в рисувателно платно,
върху което се изписа пъстротата,
отразена от едно-едничко същество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар