Декември отново е тук!
Всяка година е нов, но и всяка година ухаещ еднакво – на канела, печени кестени, кафе, топлина и бор у дома.
Обичам този аромат на дом, уют и спокойствие! Аромат на борче в празнична премяна с изненади под него, белота, примигващи  светлини, задушевни вечери, усмивки и весел шум.
Прекрасно е уханието  на декември!
Красиво е празничното суетене през декември!
Пазаруването с една цел – да зарадваш някого.
И не са толкова важни нито средствата, нито усилията, понеже любовта е най-скъпото, което можем да дадем! Защото тя ни прави подобни на Него – Съвършения, Изумителния, Безспорно Милостивия, Неизменно Същия, Истински Мъдрия, Светлата Утринна Звезда, Единствения път да се доближим до Създателя и да открием себе си.
Нека празнуваме!
Да бъдем щедри, защото Той е!
Да бъдем милостиви, защото Той е!
Да бъдем истински, защото Той е!
Да бъдем благодарни, защото без Него нямаше да ги има ароматите на декември!

Ще ти нарисувам нещо за из път,
поглеждайки го, да отпиваш добротата,
което да си спомняш всеки път,
когато бурята завие в тъмнината.

Когато няма хижа, нито дом,
когато морно влачат се краката,
когато вместо песен идва стон,
когато болката сковала е сърцата...

Ще ти нарисувам нещо.... за из път,
понеже път е тоз живот наземен,
и колко често на случаен кръстопът
присядаш сам, от бурите приведен.

Какво да бъде?
Нека е с крила,
които злобата не може да поваля.
Свободно да се рее високо в светлина,
за да донася късчица жарава.

Ще ти нарисувам птица с разперени крила,
надскочила притеглянето, болката, тъгата.
Красива, бяла, без капчица лъжа,
понесла на крилете си една мечта.