Ще ти нарисувам нещо за из път,
поглеждайки го, да отпиваш добротата,
което да си спомняш всеки път,
когато бурята завие в тъмнината.

Когато няма хижа, нито дом,
когато морно влачат се краката,
когато вместо песен идва стон,
когато болката сковала е сърцата...

Ще ти нарисувам нещо.... за из път,
понеже път е тоз живот наземен,
и колко често на случаен кръстопът
присядаш сам, от бурите приведен.

Какво да бъде?
Нека е с крила,
които злобата не може да поваля.
Свободно да се рее високо в светлина,
за да донася късчица жарава.

Ще ти нарисувам птица с разперени крила,
надскочила притеглянето, болката, тъгата.
Красива, бяла, без капчица лъжа,
понесла на крилете си една мечта.