Една сълза отрони се и падна

върху суха, безводна земя....

Колко сме малки

и колко големи

в мисли,

       в желания,

              в трепет,

                      в мечти?

Можем ли сърца наранени

 да умием и жадни очи?

Можем ли, Господи?

Мислим.... чертаем....

тръгваме.... вършим,

понявга без ред.

Бързаме, бягаме,

борим се, викаме....

но често забравяме Теб.

Ти, Който познаваш

сърцата на хората,

Знаеш години и времена,

точно Тебе ние не питаме

кога, за какво готов е света.