Въпроси имах за живота,
за целта и смисъла, уви!
Не можех да издиря, да достигна
потайните и скрити дълбини.

Но Бог подаде ми ръка тогава,
огря във миг, разбиране дари,
така, че никога да не забравя,
да търся Него още в първите зари.

Да виждам, да разбирам скрити тайни,
стаени, подарени със любов.
Да виждам истини омайни,
откриващи се в Словото... и зов,

към всички тези, към които
извикал е Небесният Баща.
Макар че вият бури – страховито,
стоим на скрито в Силната Ръка.

Ако не се открие сам Твореца,
ако не ни повика с нежен глас,
изгубили се в теготата на живота
ще паднем във последния си час.

Но Той ръка протяга милостиво,
извиква всяко име, не мълчи
и ако чуете сега гласа Му,
ръка подайте, за да ви държи.

"Ето стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата,
ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене."
Откровение 3:20

2 априлий лето 2015
Бургас