Дъждът в косите ти ухае на море,
предавайки им своята дълговечност,
и с малките си, търсещи ръце
прегръщам твоите в желание за нежност.
Отново аз и ти
в дъждовно сиво време,
копнеещи за слънчеви лъчи,
и нищо, че опитва се да вземе
от нас мечтите с плашещи мъгли.
Но те остават, сгушени в сърцата,
напук, че вън е буря, дъжд и студ.
Щом двама сме,
щом топло е в душата,
пред нас отворен,
хоризонтът ще расте.
Бургас
Няма коментари:
Публикуване на коментар