От думи неизказани боли.
Боли сърцето, скрито в самотата.
Навярно то самото и тупти,
очакващо взаимност и в словата.
Понеже те са капчици роса
умиващи, очистващи със сила.
И в думите се крие любовта
като венец от нежна доброта.

От думи неизказани боли.
Боли душата, жадуваща за прошка.
Нали навън дори и облака вали,
очистващ прах и кал жестока...
Делата в думи кротки облечи,
сложи си слънце, топлота в косите,
животът не задържай, а дари
букет цветя прогонващи сълзите.