Когато е трудно...

Разбивала съм с главата си стени,
градени да не пуснат светлината.
Събаряла съм, колкото и да боли,
за да родя от себе си и добротата.
Прескачала съм бури и мъгли,
в душата ми нахлули без покана.
И викала съм: "Господи, спаси,
понеже Твоята милост е голяма!"
Ковала съм от болката си меч с вяра,
насочвала съм хиляди обичащи стрели
и някак си съм имала и мяра,
която да надскачаш, Боже, Ти,
за да  ме прекараш над тъмната омраза,
за да ме привдигнеш нежно и да утешиш,
намирайки надежда и сила да си кажа:
Ако не ти е трудно, няма как да заблестиш.