Преклонение

Обличах се във думи и вина,
ранена тежко от жилото на мрака.
Не осъзнавайки дълбоко своята беда,
вървях към бездна страшна и дълбока.

А как желаех,
чаках в тишина,
дано изгрее яркото светило
над моята разкъсана душа...
Стоях безмълвна, чаках го унило.

И Бог дойде,
огря с целение богато,
скрил нежност бащинска под топлото крило.
Обърнах се, съзрях сянката Му свята,
покрила с жертвен кръст човешкото тегло.

Намерих – не,
но Ти откри ме, Боже!
Познал Си ме, преди да се родя.
Душата и умът дори не може
да побере, да схване Твоята доброта.