Мелодията на Бащата

През 1976 година на младия композитор Пол дьо Сеневил се ражда дъщеря – Аделин /Благородна/. В нейна чест, любящия баща създава музикалното произведение "Балада за Аделин". Мелодия, която разтапя сърцето – спокойна като нощта, нежна като ромоленето на планински поток, топла като майчина усмивка. Пожелание, изречено с музика. "Нека животът ти бъди нежен, красив и спокоен точно по начина, по който звучи моята балада за теб!"
Типично по бащински.
Грижовно и красиво.
Вярвам, че Нашият небесен Баща прави същото за всяко едно Свое дете. Подготвя нотите за прекрасна симфония, която да изпълним заедно с Него. Живот за добро и благословение. Не знаем нотите, но Той ще ни ги нашепва. Ще изсвирим грешни звуци – нищо, това единственият начин да се научим. Важно е да Му се доверим и да продължим напред.
Не се отказвайте, изпълнете своя прекрасен етюд, той е предназначен единствено за вас.
Нека се насладим на великите Божии намерения и да бъдем част от тях!
Пожелавам го на вас, пожелавам го и на себе си!
"Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда."
Книгата на пророк Еремия 29:11

Пролетта отново потропа на двора
в събудени крехки цветя,
в пробола кафявата шума трева,
в птичите песни,
в детския смях,
в облаци бели,
в усмивка до нас....

Когато е трудно...

Разбивала съм с главата си стени,
градени да не пуснат светлината.
Събаряла съм, колкото и да боли,
за да родя от себе си и добротата.
Прескачала съм бури и мъгли,
в душата ми нахлули без покана.
И викала съм: "Господи, спаси,
понеже Твоята милост е голяма!"
Ковала съм от болката си меч с вяра,
насочвала съм хиляди обичащи стрели
и някак си съм имала и мяра,
която да надскачаш, Боже, Ти,
за да  ме прекараш над тъмната омраза,
за да ме привдигнеш нежно и да утешиш,
намирайки надежда и сила да си кажа:
Ако не ти е трудно, няма как да заблестиш.

Преклонение

Обличах се във думи и вина,
ранена тежко от жилото на мрака.
Не осъзнавайки дълбоко своята беда,
вървях към бездна страшна и дълбока.

А как желаех,
чаках в тишина,
дано изгрее яркото светило
над моята разкъсана душа...
Стоях безмълвна, чаках го унило.

И Бог дойде,
огря с целение богато,
скрил нежност бащинска под топлото крило.
Обърнах се, съзрях сянката Му свята,
покрила с жертвен кръст човешкото тегло.

Намерих – не,
но Ти откри ме, Боже!
Познал Си ме, преди да се родя.
Душата и умът дори не може
да побере, да схване Твоята доброта.

                                                                                                На Ст.

Издишах те от сън неизживян,

опитах те, измерих те до дъно,

все по-ясно виждах те в своя блян,

врязан в паметта ми непонятно.

Като огън пламнал сред нощта

сред отражения от минали прозрения,

в една любов Животът ни събра,

в една съдба с небесни въжделения....

Декември отново е тук!
Всяка година е нов, но и всяка година ухаещ еднакво – на канела, печени кестени, кафе, топлина и бор у дома.
Обичам този аромат на дом, уют и спокойствие! Аромат на борче в празнична премяна с изненади под него, белота, примигващи  светлини, задушевни вечери, усмивки и весел шум.
Прекрасно е уханието  на декември!
Красиво е празничното суетене през декември!
Пазаруването с една цел – да зарадваш някого.
И не са толкова важни нито средствата, нито усилията, понеже любовта е най-скъпото, което можем да дадем! Защото тя ни прави подобни на Него – Съвършения, Изумителния, Безспорно Милостивия, Неизменно Същия, Истински Мъдрия, Светлата Утринна Звезда, Единствения път да се доближим до Създателя и да открием себе си.
Нека празнуваме!
Да бъдем щедри, защото Той е!
Да бъдем милостиви, защото Той е!
Да бъдем истински, защото Той е!
Да бъдем благодарни, защото без Него нямаше да ги има ароматите на декември!

Ще ти нарисувам нещо за из път,
поглеждайки го, да отпиваш добротата,
което да си спомняш всеки път,
когато бурята завие в тъмнината.

Когато няма хижа, нито дом,
когато морно влачат се краката,
когато вместо песен идва стон,
когато болката сковала е сърцата...

Ще ти нарисувам нещо.... за из път,
понеже път е тоз живот наземен,
и колко често на случаен кръстопът
присядаш сам, от бурите приведен.

Какво да бъде?
Нека е с крила,
които злобата не може да поваля.
Свободно да се рее високо в светлина,
за да донася късчица жарава.

Ще ти нарисувам птица с разперени крила,
надскочила притеглянето, болката, тъгата.
Красива, бяла, без капчица лъжа,
понесла на крилете си една мечта.