Утро

Невероятен изгрява денят ми
със Твоите тихи вълни,
полюшващи леко съня ми,
събуждащи нежни лъчи.
Протягам се,
              клепвам
                       и виждам –
отново е ден и надежда струи,
отново усещам живота ....
и вяра, пробуждаща нови мечти.
Знам, този ден навярно ще има
свои трудни и тежки борби,
свои радости, свои награди,
свои върхове и свои долини...
Но аз ще вдигна високо главата,
ще вървя, защото имам Теб.
И макар да знам, че е трудна браздата,
ще вървя, вперила поглед напред.
Знам, трудно е...
падаш и ставаш,
плачеш, викаш, понеже боли,
но излизаш от тази жарава
по-чист,
по-добър от преди.
Затова всеки нов ден заслужава,
да бъде вдъхнат,
да бъде извървян,
не за почит, нито за слава,
но на Тебе, Боже, посветен.

февруари 2015 г.
Бургас