Във вечните ръце


Бавно угасва денят,
в завивката топла заспива.
Стоя си и мисля, така,
унесена и мълчалива.
Сънят – все още далеч, закъсня,
загубил се някъде в мрака...,
забравил, че моята душа
уморена, угрижена, чака...
Какво ни предлага денят
със своята тежка прегръдка? –
Понякога радост,
понякога път,
понякога трудност и мъка.
Понякога смях,
понякога стон,
понякога детска усмивка.
Понякога болка,
понякога срам,
от някоя грозна постъпка...
Но сгушвам се в Твоите вечни ръце,
протегнати нежно в тъмата,
аз знам, че  са сигурни Те,
затова си отпускам душата.

"Никой няма да ги грабне от ръката Ми."
Евангелие от Йоан 10:28

20 март 2015 г.
Бургас