България

Аз вдишвам въздух, напоен със слава,
докосвам недокоснати цветя,
усещам аромата на омая
и мириса на родната земя.

Земя, потъпкана от чужди и от свои,
усетила предателства, лъжи,
но също – не забравила герои
със кръв измили нейните сълзи.

Да можехме във теб да бъдем цели,
неразделени, със едно сърце,
живеейки по братски, окрилени
във време без утеха – със борби.

Във време без единство, със раздори
да бъдеш миротворец е съдба –
и да застанеш във вихъра на боя,
за да избавиш нечия душа.

Прости ни, Боже, дългите години
в живот на егоизъм и лъжа
и направи от нас народ свободен
от дишащи, ухаещи цветя.

Простили и простени, оправдани,
загърбили и злоба, суета,
отново свети и прославени от Тебе –
достойни Божии деца.

31 август 2014 г.
Бургас