Разсъждение върху творбата на Константин Павлов "Интервю в утробата на кита"
                                                         
                                               "Никакво общуване между нас и тираните,
                                                                           а само раздяла."
                                                                                                   Цицерон



         Целта на изкуството е да възпитава, целта на наказанието също е да възпитава. Едното възпитава нежно – съзерцавайки доброволно, а другото – против волята.
         В стихотворението си "Интервю в утробата на кита", Константин Павлов сравнява, съпоставя образа на своя герой и образа на библейския Йон. За да разберем по-добре творбата и това, което се опитва да ни каже авторът чрез нея, е нужно да я разгледаме на плоскостта на това сравнение.
         По стечение на обстоятелствата, древният пророк Йон е един от любимите ми персонажи, въобще. Най-вероятно, защото го усещам твърде близък. И той е твърдоглав и упорит, правещ нещата не просто защото така трябва, а воден от своята преценка. Само че, има една малка подробност – Йон е само човек, следователно: слабо, не всичко разбиращо същество, което трудно преценя ситуацията правилно. Срещу Йон, обаче, стои коренно противоположна Личност – Самият Бог, Вечният, Всезнаещият, Всепрощаващият, Създателят на всичко. Великият казва: "Иди!", а Йон – "няма" Тогава на Бог му се налага да даде урок и Йон се озовава във вътрешността на  кита, да разсъждава върху положението и поведението си. Йон не разбира, че Творецът иска чрез неговата проповед да спаси хората на град Ниневия. На пророка му бяха нужни три дни да осъзнае, че срещу Създателя не се рита и когато Бог говори, добре е за човека да слуша. Защото, само вършейки Божията воля нашият живот е пълноценен и осмислен. Утробата на кита е предназначена за осъзнаване, отрезвяване от човешкото самолюбие и егоизъм, приемане на действителността, че може би не знаем достатъчно. В този смисъл, вътрешността на кита се явява утроба – място, където се ражда истината, както се ражда живота. Място за възпитание.
          Но какво е мястото в което се намира героя на Константин Павлов? Нито един художествен текст не бива да бъде разглеждан извън своя исторически контекст. Само по този начин, той би могъл да бъде разбран и съпреживян. Как е възможно да изразиш онова, което не може да се опише с думи – чувствата, които те изпълват? По най-добрия друг начин – чрез образи.
         За съжаление, мястото което описва поета, не е утроба. То е назовано  с друго наименование –  "търбух" – ненаситен, смилащ всичко стомах. "Търбухът" на тоталитарната система на социалистическата държава, който не ражда нищо, а произвежда еднообразна, непривлекателна и ухаеща зле консистенция. Система, в която поети и писатели като Константин Павлов са принудени да замлъкнат, защото различно мислещите са наказани с изолация и затвор, а някои дори губят живота си.
         Героят също е отделен, изолиран, също трябва да поправи поведението и отношението си:
         "комар играх" – т.е. разсъждавах, обмислях, опитвах се да се преборя със съвестта си, да я излъжа...
         Интересен е образът на интервюиращите – по-скоро махленски клюкарник, отколкото интервю. "Сеирджии", които по скоро злорадстват, вместо истински да се интересуват:
         "всички виждате,
           нарочно питате."
         Едно е да попаднеш в ръцете на Милостивия Бог, Който възпитава с мъдрост и нежност:
         " – Йон излезе,
           Господ го изкупи....",
съвсем друго е да си в ръцете на система, за която човешкия живот не означава нищо:
         "а за мене дяволът
           не даде пукнат грош."
         Тридесет години мълчание, забрава и безплодие:
         "Страшно беше –
           скучно стана..."
         Няма по-страшно от бездействието.
         Скуката и мързелът раждат всякакво зло, но какво зло ражда вързаната душа на твореца – образа на фасовете, символ на изгубеното време, принуденият да замълчи талант, чувството на гняв, омраза, безпомощност и безполезност. Да, ще има нужда от време в което да изцелеят раните, да се превъзмогне гнева. За това са следващите тридесет години:
           "....но знам, че Кита
           фасове ще плюе
           три десетилетия
           и ще замърсява океанската среда."
         Някой беше казал: "Птиците имат нужда от свобода, за да летят – също като нас." За да творим изкуство, което да възпитава; за да създаваме красота, независимо дали тя е от багри, музика или думи, ние имаме нужда от свобода. Свобода, която получаваме по рождение и която никой човек, система или  "светло бъдеще" имат право да ни отнемат.

Бургас 2013