Мигове


С усмивка да посрещна вечерта,
разляла нежно топло одеало.
Потъващ е в мълчание града
и всичко сякаш мирно е заспало...

Ослушвам се – навън щурци,
надпяват се във своите си празници –
събудени от звездните лъчи,
ухаещи на сън и златни пясъци...

Заспива морно моят стар Бургас,
все същият – ухаещ на море.
Отнякъде се чува нежен глас
на влюбени със сплетени ръце...


2 април 2015
Бургас