Отново измина година
във земния мой календар.
Забързано времето тича,
отмерва години без жал.
Когато погледна числото им,
в мен чувства изливат, фучат...
Уж, вчера си бяхме ние – младите
с перчеми, със жар, със възход....
Кога ги ударихме всичките,
четирдесет... отгоре, дори?
Душата ми – вглеждам се – същата,
немирна и волна, все млада,
готова света да руши,
да рухне там злото, лъжите, омразата,
да няма ни плач, ни сълзи....
Но той безпощадно е същият –
навъсен, сърдит и суров,
и гледа забързан и злобен,
за диви подвизи готов....
Не! Сега съм различна...
разбрала... след дълги, нелеки борби,
прекрасната, неизменната истина,
че който желае – той се мени.
И не сам, не едничък, самотен
и не със сила, нито със пари,
а с нежната мощ на Твореца,
Който в нас, богатства гради.
6 януари 2015
Бургас
Душата ми – вглеждам се – същата,
немирна и волна, все млада,
готова света да руши,
да рухне там злото, лъжите, омразата,
да няма ни плач, ни сълзи....
Но той безпощадно е същият –
навъсен, сърдит и суров,
и гледа забързан и злобен,
за диви подвизи готов....
Не! Сега съм различна...
разбрала... след дълги, нелеки борби,
прекрасната, неизменната истина,
че който желае – той се мени.
И не сам, не едничък, самотен
и не със сила, нито със пари,
а с нежната мощ на Твореца,
Който в нас, богатства гради.
6 януари 2015
Бургас
Няма коментари:
Публикуване на коментар