Морският бряг беше толкова пуст, че изглеждаше почти тъжно...

Да си кажем "До скоро!", море!
Да отдъхнем след жаркото лято.
Малко късче от спомен поне,
ще опазя в сърцето крилато.
Като нежна жарава в мен
да ми връща в студената зима
дъх на пясък и вятър солен,
синева с красота несравнима....

Аз се върнах отново, море!
Ще поседна за малко да чуя
нежната среща на прибоя с брега,
тихият вятър сред вълната нахлула.
Да си спомня за старите дни
как растях покрай тебе богата.
Как все същите сини вълни
ми донасят прохлада позната.
Покрай тебе израснах почти,
все си същото – винаги чакаш,
да се върнат горещите дни
с тях децата като слънчево ято....

Те ще дойдат отново, море!
Нека минат студът и тъмата
и тогава, сплели малки ръце,
ще се върнат смехът и играта.

С благодарност към Създателя за добрите дарове около нас и вътре в нас!