Преклонение

Като слепец с душата си Те търсих

и лутах се в своята нищета.

В слабостта си яростно бушувах,

самотен пленник на безкрайна суета.

Светът е празно място без посока,

без топъл лъч, без капка светлина.

В хаос от пътища с истина жестока,

пленени сме от измамна свобода.

Лъжлива свобода със стенещи окови,

в които ни приклещва нашата вина.

Прилъгва ни тъй лесно, превръща ни в роби

чрез егоизъм, неверие, горчивина.....

Какво е животът?

Нима е измама?

Нима всичко свършва след гроба студен?

И моята вярност, и тяхната злоба

угасват еднакво в скръбния ден?

Не, не приключват до тука нещата

и не ние разрешихме този проблем,

а Този, от Когото течеше живота,

цената плати и за теб, и за мен.

Цената на кръста, непосилно висока,

за всекиго, просто наречен човек.

Облечен в тленност и носещ посока,

роди се Един, не само ЧОВЕК.

Там горе високо, на срамния кръст,

приготвен за мен и за теб, и за всеки

без всякакъв грях, положен на смърт,

Христос разплати дългът ни навеки.