Утеха

Светло утро с игриви лъчи
влезе тихо в моята стая.
Всяка утрин е среща, нали
и напомня, че вървим към безкрая.
Като въздишка е този живот
и изглежда тъй непонятен.
Идва минута и носи комфорт,
после следва пътят обратен,
и заливат ни тъмни мъгли,
после слънце с птички и песни.
И животът е хубав почти,
и ни носи мигове ясни.
Да, зад всичко прозира следа,
план велик, по-голям, всеобхватен.
Някой друг е промислил за нас
и живот, и утеха, и песен.
Някой друг с голямо сърце
обрисува ни кротко Небето.
И огряно в прекрасни лъчи,
изживяно синее морето.
Всеки бриз, всеки вятър отлита,
запознал ни с грижа добра
и във всичко усещаме скрита
неизменната вечна ръка.