Завръщане

   

Лято е....
Спомен препуска по морския пясъчен бряг.
Усмихнато слънце с обгръщаща ласка,
посреща ни светло в любимия град.
Уж всичко е сякаш така повторимо –
брегът и морето, солта....
А е някак си ново и някак си зримо,
окъпано в нови, различни неща.
Смеховете са същи и плажът един е,
пясъкът жулещ горещо хрупти.
Просторът далечен е все тъй необхватен
и все още искрящ в безбройни лъчи.
И все пак различно усещам прибоя –
сега е тъй нежен, дори вдъхновен.
Ароматът на вятър, довяващ покоя –
от това да съм в къщи,
                              в това да съм моя.