Денят окъпа всичко в светлина,
разбуди всички и облече се в синьо.
Пред нас, отсреща, мъничка ела
с клончетата си блестеше мило.
Искряха нежно капчици роса,
така стоеше – гиздава, красива
и всяка малка, бляскава сълза
бе малък свят и мъничка вселена.
С багри и безкрайна светлина
игриво сбрала хиляди мечтания,
надянала премяна в утринта,
пред мен стоеше в множество ухания...
Като насън – все още неживян,
като усещане за някакво прозрение,
минават мисли, спомен неразбран
или бe просто миг на вдъхновение.